Странджа

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. Близо е до българското Черноморие. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория. Най-високият ѝ връх е Голяма Махаида. Надморската ѝ височина е 1031 м.

Географско положение, граници, големина

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 km, а ширината ѝ достига до 65 km. Общата площ на планината е около 10 000 km², от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%.

Местоположение на картата на България

Географска карта на Странджа

Релеф

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад – изток: Южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 m) и северен Босна (връх Папия, 502 m), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове – Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. Южно от с. Белеврен, отново на турската граница, се издига връх Арабаджи баир (709,6 m; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината – Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 m в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 m). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главния вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоморфоложки особености

Планината е заета от т.нар. Странджански антиклинорий, който в ядката си е представен от херцински гранитни интрузии и палеозойска и мезозойска мантия, в която участват сенонски седименти и вулканити и внедрени с ларамийска възраст сиенит-монцонити. Във връзка с геоложкия строеж на планината са и богатите находища на полезни изкопаеми, най-важните от които са медните находища в района на селата Граматиково, Росен и Зидарово.

Геоморфоложкото развитие на релефа през плиоцена е свързано с две епейрогенни издигания. Тези два планационни етапа се потвърждават от добре изразените две денудационни нива в планината с понтийска (на около 450 m н.в.) и левантийска (на 300 m н.в.) възраст. Ритмичните издигания през кватернера и деференцираната екзогенна дейност на реките са спомогнали за формирането на съвременната долинна мрежа и серията от речни тераси. Пълният спектър на тези тераси дава възможност да се разкрият цялостно етапите в полицикличното развитие на релефа през кватернера. Те са сравнително добре запазени върху устойчивия субстрат на андезитите и върху силно изпечените от бившата вулканична ерупция сенонски варовици и мергели.

Климат и води

Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние по североизточните ѝ склонове, което се потвърждава не само от високите средни януарски температури (от 2 до 3,2 °C), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 mm). Непосредствената близост до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния и валежния режим, а добре изразеният зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващия ефект на Средиземно море.

От планината водят началото си множество реки, принадлежащи към водосборните басейни на Черно и Егейско море: От най-югоизточната част на планината извира най-голямата странджанска река Ергене (ляв приток на Марица), в която отдясно се вливат множество реки, също извиращи от Странджа – Визадереси, Имралъдереси, Бургаздере, Еландере, Бабаескидереси, Куртдереси, Ченгерладереси (Тенедере) и др. Към Черноморския водосборен басейн се отнасят реките, течащи на изток и на север. Това са: Каландере, Напучдере, Буланъкдере и др. на турска територия и Резовска река, Велека (с притоците си Айдере и Младежка река), Китенска река (Караагач), Дяволска река, Ропотамо, Изворска река, Факийска река (с притоците си Даръдере и Белевренска река), Каракютючка река (приток на Средецка река) и др. на българска територия.

Почви, флора и фауна

Преобладаващите почви в планината са канелени горски, а по средното поречие на река Велека са характерни жълтоземните подзолисти почви.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен горун и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида. Растенията, които растат в Странджа, са: бор, смърч, ела и др.

От 26 юни до 5 юли 1985 г. Биологическият факултет на Софийския университет провежда природонаучна експедиция за изследване фауната и флората в определени части от планината. Събрани са ценни сведения и материали за изучаване на египетския лешеояд, бухала, гарвана, крехара, както и над 80 вида висши растени. До 1980-те години орнитофауната на планината ‒ една от най-богатите в България, бе слабо изучена. В следващите години изключителен принос в опознаването на птичия свят и в опазването на странджанската природа има доц. Боян Милчев.

Странджанска зеленика