Лозенска планина

 Лозенската планина e планина в Западна България, част от Ихтиманска Средна гора. Името ѝ идва от село Лозен, което се намира в подножието ѝ. На запад и югозапад Панчаревският пролом на река Искър отделя Лозенска планина от планините Витоша и Плана, а на изток долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река , от басейна на Искър) – от Вакарелска планина на Ихтиманска Средна гора. На север склоновете ѝ постепенно потъват в Софийската котловина. Дължината на планината от запад на изток е около 15 км, а ширината ѝ варира от 5 км на запад до 10 km на изток. Площта ѝ е около 80 km². 

 

 Връх Половрак

Лозенска планина e планина в Западна България, част от Ихтиманска средна гора. Името ѝ идва от село Лозен, което се намира в подножието ѝ. 

 

Подробна информация за маршрута

Освен приятни горски пътеки и обзорни гледки, екопътека „Лозенска планина“ отправя поглед към историята и духовната култура. По нея са изградени два мемориални комплекса – на незнайния четник на Бенковски под връх Половрак и на капитан Димитър Списаревски, близост до с. Долни Пасарел. Освен това, маршрутът преминава през Лозенския манастир „Св. Спас“. По средата на екопътеката се намира третият по височина връх в Лозенска планина – панорамния връх Половрак (1182 м). Ние извървяхме пътя от Долни Лозен до Пасарел през зимата, но ще го запишем като летен, защото това е най-подходящото време за разходка по него.

Като цяло преходът по Лозенската екопътека е лек, тук-таме има малко по-задъхващи баири, но нищо трудно. През по-голямата част се върви по широки черни пътища и горски пътеки. Единствено след връх Половрак има повечко голи участъци. Следва се червената туристическа маркировка, която е доста добре положена, но трябва добре да се оглеждате и да не вървите машинално, понеже на доста места излиза от основния черен път, по разни пътечки. В повечето случаи ще стигнете на едно и също място, по който и път да хванете, но има разклони, които ако изпуснете, може да се озовете не където пожелаете. Но няма да пиша за всички такива разклони, защото описанието ще стане чаршаф, но ще гледам да засегна най-важните. Последната вода по маршрута е край Лозенския манастир.

 

 

 

От Лозен до връх Половрак

Тръгваме от началото на тематичната улица Половраг в село Долни Лозен, в посока Лозенска планина. Това е, ако не се лъжа, последната спирка на автобус №5 от София. След почти километър по асфалта достигаме до учебния център на БЧК, малко след който е началото на екопътека „Лозенска планина“. Навлизаме в гората и след първия завой на пътя маркировката излиза от него (Разклон 1) и е хубаво да внимавате да не я изпуснете, за да не излезете от гората. Следва малко изкачване, след което стъпваме отново на пътя и почти веднага излизаме, но тук не е толкова фатално. Пак изкачваме по горската пътека и излизаме до Ловджийската чешма. Край нея пътят прави остър завой наляво, след което остър надясно. Тук е важно не следваме втория завой, а да продължим направо (Разклон 5), където се намира Лозенския манастир „Св. Спас“. Манастира е на невероятно място и от него се открива част от Софийско поле, на фона на Стара планина.

Малко преди входа на манастира екопътеката продължава надясно, следва ново леко изкачване и край една пейка трябва да се отклоним отново вляво (Разклон 6). Преходът минава по обширни поляни с беседки и гледка към Витоша, след което отново навлизаме в гората, за да достигнем до разклона към Половрак (Разклон 7). Има си хубави табели, но все пак внимавайте, да не продължите направо, че ще вземете да стигнете до връх Попов дял (1190 м).

Току преди върха се намира едно от най-интересните места по Лозенската екопътека – мемориалният комплекс на незнайния четник на Георги Бенковски. Сказанията говорят, че той бил единственият оцелял от Хвърковатата чета и се е крил дълго време в пещера под Половрак. Селяни му носили храна и вода, но бил предаден и убит. На лобното му място е изграден мемориален комплекс, а на паметника му е записано „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.

 

 Манастир Св. Спас

.Манастир Св. Спас е малък, но изключително добре подреден и поддържан. Предполага се, че е построен по време на Второто Българско царство като част от голям манастирски комплекс, наречен Софийска Мала Света Гора. Разрушен е в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. Възстановен е през 17-ти век, но през 18-ти век бил отново опустошен от османлиите в отговор на въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България в 1737 г. Лозенският манастир по това време бил център на заверат.  

 

 

                                               Благодаря за вниманието!