Витоша

Планината

Витоша планина се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската, Пернишката, Смоковската котловина, Плана и  Люлин планина. Средната й надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси в следствие на които се е получила интересна структура.

Формата й е куполовидна, а най-високата й точка е Черни връх (2290 м). Други върхове са Резньовете, Скопарник и Острица.

На територията й се намира Природен парк "Витоша", който е най-старият на Балканския полуостров. Нарежда се на четвърто място по височина сме Рила, Пирин и Стара планина. 

Каменни реки

Характерни за Витоша са каменните реки. Те представляват големи струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Те са основна туристическа цел в планината. В северната част на Витоша има множество хижи, почивни станции и хотели.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали.

Пещери

Сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По-известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си.

Безпорен фаворит, обаче е Духлата - най-дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като "Елата" и "Ръката на Тангра".

                                                     Пещара Духлата

Карстови извори

В района има няколко карстови извора, от които най-голям е "Врелото" под връх Богово коло. Най- известен е "Живата вода", чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя.

Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към планината. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.

                                       Крастов извор Живата Вода

Благодаря за вниманието!